Off to the library!

The Library -  my second home. My temple of studying. I spend quite a lot of the weekend there, so I think it’s kind of necessary  to put my high heels and dark lipstick exactly on a Saturday morning and spend the day…in the library…dressed up :D The truth is that I have enough time to spend on thinking out my outfit and invent something different from the usual jeans and sweater only on that Saturday morning, so…

This “scarf” is already my favorite…I got it as a gift recently and it’s actually a poncho, but it also perfectly fits around my neck and keeps it warm, which is very important for me in the winter season :D On the other side that Berlin weather keeps surprising me, allowing me to go out only with my leather jacket/blazer and the scarf-poncho on without freezing, it’s actually quite cozy! The woolen coat and boots stay in the wardrobe for now J

Shirt/риза – Stradivarius; Pullover/пуловер – thrifted ; shorts/къси панталонки – H and M; thights/чорапогащник – H and M; leather jacket/кожено яке -Koton ; clutch/чанта – vintage, my mom’s/на мама; shoes/боти – Megias; brooch/брошка – vintage, my mom’s/на мама; necklace/колие – Primark; scarf, gloves/шал, ръкавици – unknown; watch/часовник – Swatch.

P.S. This post was written in…the library :D

Билбиотеката - моят втори дом. Моят храм на учението. И тъй като прекарвам значителна част от уикенда в нея, считам за пределно нужно точно в събота сутрин да сложа високите си обувки и тъмното червило и да прекарам деня в нея...наконтена  :D Истината е, че единствено в тази събота сутрин имам достатъчно време да отделя повече внимание на външния си вид и да измисля нещо различно от дежурните дънки и пуловер, с които да се облека. Така че...

Този „шал“ вече ми е любим...Получих го като подарък наскоро и всъщност е пончо, но и перфектно стои изцяло около врата ми и го топли, което за мен е много важно през студените месеци  :D От друга страна времето в Берлин постоянно ме изненадва, като ми позволява да ходя само с кожено яке/сако и пончото-шал отгоре без да умирам от студ, дори ми е доста уютно! За сега палтото и дебелите ботуши остават в гардероба J

П.С. Този пост беше написан в...библиотеката :D

Kisses!

Tony SHT. 

A wind that carries US.

Editorial, editorial, editorial. Here the sun’s shining only for 5 minutes a day, but these precious moments are still worth! Just like on the photos of this photo-shoot. In a combination with the sea, that we can barely see here, and the perfect styling, we have what? A new post on the blog :D Kiddin’…

The name of the photo-shoot is A wind that carries us.  and it's a part of the metal Magazine #28 Issue, which I like more and more because of its great styling sessions and amazing photo-shoots.

Photographer: Emma Tempest.

Model: Sadie Pinn.

Stylist: Zoe James, starring pieces of art from Versace, Mary Katrantzou and others.

The beautiful creation on the face of the model is made by the make-up artist Janine Witherspoon.

I want to be her now, just there, by the sea. Nothing else.

Едит, едит, едит. Тук слънцето се показва за 5 минути на ден, но и тези скъпоценни мигове на светлина си заслужават. Точно като на фотосите от тази сесия. В комбо с леко загатнатото море и прекрасният стайлинг става какво? Нов пост в блога :D Шегувкам се.

Фотосесията се казва A wind that carries us и е част  Metal Magazine #28 Issue, което лека-полека с прекрасните си сесии започва да се промъква в листата с любими списания.

Фотограф: Emma Tempest.

Модел: Sadie Pinn.

Стилист: Zoe James, със специалното участие на творби на Versace, Mary Katrantzou и др.

Красивото творение на лицето е дело на гримьорката Janine Witherspoon.

Искам да съм на нейно място, там до морето, само това е.

Enjoy!

Kisses.

Tony SHT.

Images from: fashiongonerogue.com

A POST WITHOUT A NAME

Germany. Berlin. Kurfuerstendamm. Starbucks. 2^nd floor, a table for two. For me and my laptop. And the favorite Vanilla Latte. I sit here, listening to Lana del Rey and wondering how I could not blog for months. SHAME SHAME SHAME. My biggest enemy – my own laziness. One of my best qualities – I delay, but rarely leave something unfinished. So, I’m back.

For those few months the atmosphere around me slightly changed.  Location at the moment – Berlin. What I do? – I study publicity and communication at the Free University of Berlin. It didn’t go well with the fashion design at a first try, I haven’t decided yet if I would try again or not. But nothing can separate me from fashion.

So I decided to go back to this slightly forgotten hobby of mine, the blogging, taking the fact that my new personal development is linked with this so magnificent media branch. And I missed it so much, to be honest, so I couldn’t find a reason NOT to get back to it. I’ve considered the idea of creating a new blog, but my sentiment to The pretty fashionable was  too strong. But I’m thinking of making some graphic changes.

So, what can you expect? Better nothing. I know it from personal experience – big expectations often become fall short of. So let’s just float on the stream and see what will come out of it.

P.S I think that’s my 3^rd or 4^th post of “this big comeback” type…Surely thinking about how can you still visit this place, people :D

P.S. 1 Plot twist: I changed Lana with Nancy Sinatra, my Latte is already almost gone and outside is getting darker and darker. I think I should finish.

P.S. 2 It’s time to make my Christmas shopping list, stay tuned!

Германия. Берлин. Kurfürstendamm. Старбъкс. 2-ри етаж, маса за двама. За мен и лаптопа ми. И любимото Ванилово Лате. Стоя си, слушам Лана дел Рей и се чудя как може да съм се подложила на тази блогова суша за цели няколко месеца. SHAME SHAME SHAME. Най-големият ми враг – собственият ми отвратителен мързел. Едно от най-добрите ми положителни качества – отлагам, но рядко изоставям начинание незавършено. И така, завърнах се.

За тези няколко месеца обстановката около мен доста се промени. Моментно местоположение –Берлин. Моментно „професионално“ занимание – студент по публицистика и комуникация в Свободния университет в Берлин. С модният дизайн не ми се получи на 1-ви опит, още не съм решила дали ще има 2-ри. Но с модата не се разделям.

Тъй като новата ми сфера на развитие обхваща медийният бранш в целият му блясък и пищност, реших, че е редно да се възвърна към това леко позабравено в последните месеци хоби. А и адски много ми липсваше, така че не успях да намеря причина да НЕ започна отново. Обмислях идеята да създам нов блог, но сантиментът, който изпитвам към The pretty fashionable, не ми позволи. Обаче определено замислям леки графични промени.

И така...какво да очаквате? По-добре нищо. От личен опит знам, че големите очаквания често се оказват неоправдани. Така че нека се пуснем по течението, пък да видим какво ще стане.

P.S. Това май е 3-ят или 4-ят пост от типа „голямото завръщане“. Хора, наистина се чудя как още продължавате да посещавате това място :D

P.S. 1 Plot twist: Смених Лана с Нанси Синатра, почти цялото Лате е вече история, а навън съвсем се стъмни. Май ще привършвам.

P.S. 2 Идва време да изготвям списъка с коледния шопинг за попълване на пропуските ми в гардероба, stay tuned!

Kisses!

Tony SHT.

Images: personal archive and my very very poor skills in working on pictures :D