The snake tattoo.

Тук ме привлече именно змийския татус. А именно защото преди време си бях наумила да си направя подобен, само че на корема. Тъй като змията е едно от любимите ми животни мислех, че никога няма да ми омръзне и бях твърдо решена да я татуирам за винаги върху мен. Е да, ама не. Едно че не ми позволиха, второ, че идеята ми омръзна и осъзнах колко детинско беше от моя страна цялото тръшкане и мрънкане за нещо, което щеше да ми омръзне след година-две. И си останах без змия. Сега съм на вълна скачане с бънджи и парашутинг.
The snake tattoo caught my eye here. And namely because I intended to let myself make one, but on my tummy. As the snake is one of my favorite animals I thought that I’ll never get bored of it and I was certain to do it on me. Well I didn’t. Firstly, I wasn’t allowed to, secondly, I got sick of the idea and I realized how childish the whole grumbling was on my side for something like this. And I didn’t get the snake. Now I’m keen on bungee jumping and parachuting.

Относно сесията-издание на списание „Paper”. Моделката е Paz de la Huerta пред обектива на Theo Wenner. Нещо натурално, естествено, без грим и с една страхотна пола на Долче и Габана. И разбира се мотото: “Nudity is a non-issue. Sex is a huge part of life. To pretend it’s not is being a liar, and people who are afraid of their sexuality are suffering.”. Enjoy.
And about the session-Paper Magazine’s issue. The model is Paz de la Huerta in front of Theo Wenner’s lens. Something natural, with no make-up, with a great Dolce and Gabanna skirt. And of course the motto: “Nudity is a non-issue. Sex is a huge part of life. To pretend it’s not is being a liar, and people who are afraid of their sexuality are suffering.”. Enjoy.


Kisses.
Tony SHT.

Images from: fashiongonerogue. com

D and G Light.

На подиума тази колекция ми се стори прекалено цветиста и...флорална. Но ето какво може да постигне звезден екип, включващ Марио Тестино и няколко доста добри модела. Линията, естествено, също е страшна сама по себе си. Чак вече ми се приисква да е лято, да си нося цветенцата, леките материи, големи цветни очила и...повече цвят като цяло. Опитвам се да вкарам повече цвят в това време, ама...дори и на мен не ми се получава. И заради това-да живеят червените шапки! Доста разведряват скучният зимноват аутфит.

А междувременно се полюбувайте на Д. и Г. и си мечтайте за лятото, с всеки ден приближава.

This collection seemed to me too…floral on the catwalk. But we know what a star dream-team can reach to, especially when including Mario Testino and a couple of great models. The line, naturally, is stunning too. So stunning that I want it to be summer , to wear flowers, soft cloth, big colorful sunglasses and…more color as a whole. I try to wear more color in this weather, but…sometimes it doesn’t work even with me. And that’s why I say-long live the red hats! They definitely make my boring winter outfit better.

So, enjoy this D and G and dream about summer, it’s closer with every winter day passed.

Kisses.

Tony SHT.

Images from: fashiongonerogue.com

Dilemma.

Мили мои другари и другарки по интереси,

Първо искам най-тържествено да се извиня за липсата на постове в последните дни. Просто беше дяволски натоварена седмица. Знам, че това не е извинение, но държа да знаете, че е от липса на свободно време, а не от мързел.

Днес се обръщам към вас с една много специална молба-помощ при избор на рокля.

Винаги, когато изпадам в дилема между две страхотни неща, се почудвам дали пък да не си ги взема и двете...е, не всеки път мога да си го позволя. В случая мога, но пък дрехата е за конкретен и много специален повод, така че ми трябва само една.

На кратко историята:

През пролетта ще присъствам на прекрасно събитие-сватба. За мое най-голямо щастие ме избраха и за шаферка. Първата ми мисъл бе, разбира се, с какво ще съм облечена :D След известни душевни терзания избрах роклята да е ушита по поръчка и до преди около седмица стриктно държах на това решение...

Докато не реших да посетя знаменития бургаски мол Плаза по случай сезонните намаления. Натъкнах се на страхотни решения на моя шаферски проблем в магазина на Манго. (и на доста други хубави неща се натъкнах, за тях по късно...)  Роклите са 2, сходен стил, цвят, и двете ми стоят еднакво добре. Ето и малко повече...

My dear friends,

Firstly I’d like to officially excuse myself for the lack of posts recently. It was just a damn hard week. I know this isn’t an excuse, but I insist you to know, that it’s because of the lack of free time, not laziness.

Today I bag you for a very special favor-to help me with the choice of a dress.

Always, when I’m in a dilemma between two great things, I think of buying them both…well, I don’t always have this opportunity. In this case I can, but it’s a really special occasion, so I need just one. Here’s the short story about it…

In Spring I’m going to take part in a really great event-a wedding. For my biggest happiness I was chosen to be a bridesmade too. My first thought was, of course, what I’ll wear :D After some soul torment I decided to have the dress made…and I was completely convinced in this decision a week ago…

Until I decided to go to the Bourgas Plazza Mall because of the season discounts. I ran across two great choices for my bridesmade problem in Mango. (I ran across much other  pretty things too, but later about them :D). So, there are two dresses, both in familiar style, color, both fit me pretty good. Here’s some further information…

No.1

Всъщност това бе първият ми избор. На мен ми се струва идеална за събитието, материята е страхотна. Единственият ми проблем е, че се съмнявам за по-нататъшната й употреба. Роклята е прекрасна сама по себе си, разбира се, просто не съм убедена, че ще имам други поводи да я нося (съгласно все още ученическия ми статус и предимно събитията, които посещавам :D). А наистина искам да има и по-нататъшно приложение.

Actually that was my first choice. It seems the perfect dress to me for this occasion, the silk is great. My only problem is that I doubt its further use on my side. It’s beautiful, of course, but I probably won’t have any other appropriate events to wear it (according to my school status and most of the events I visit :D). And I really want the dress to have further application.

No.2

Моделът е същият, само че цветът е като на No.1 (тъй като не ми се иска да съм с черна рокля на сватба), а мънистата за тъмни. Мисля си, че тази ще има по-голямо приложение, но...и аз не знам вече :D

The model is the same, just the color is like the No.1 one. (I prefer not to be with a black dress on a wedding), the beads are dark. I think this one should have better application, but…I don’t know, I’m really confused :D

А относно варианта за шиене на дрехата...мисля, че готовият е по-добър, от гледна точка на това, ще ми спести доста изхабени нерви...знаете как е, когато нещо не се получи както сте си го представяли :D

And about the variant of having it made…I think the ready one is better, according to this point of view, that it’ll save me a lot of fretting…you know how it is when something doesn’t happen in the way you’ve imagined it :D

Та така, пред дилема съм. Искрено ви моля да ми помогнете! (моляяяя!) Разбира се, отворена съм и към други предложения, не се стеснявайте да споделите :D

So, that’s the dilemma. I really bag you to help me! (pleeeeeeeaseee!) Of course, I’m open to some other ideas too, don’t be shy to share :D

Kisses.

Tony SHT.

Images from: mango.com

Burberry and military.

И като сме тръгнали по пътя...Поне да ви покажа какво намерих в net-a-porter наскоро. Сигурно вече ви е писнало да ви заливам с Бърбъри ръкавици, боти, палта, якета и т.н. Обаче... харесват ми. Наистина мисля, че никога няма да се отърва от тази зависимост. Така...

And as we are on the way…I should show you what I found in net-a-porter recently. Surely you’re already sick of me, flooding you with Burberry stuff-gloves, boots, coats, jackets etc. But… what am I supposed to do, I just adore them! I really think, that I’ll never get rid of this obsession.

So…

No. 1

Ръкавички с капси. Сега доста са на мода изрязаните отпред такива, каквито са и тези. А капсите ги правят перфектното допълнение към един по-хард тоалет. Разбира се, биха си отивали и с...

Gloves with studs. This kind of are very fashionable nowadays. And the studs make them a perfect addition to a “harder” outfit. Of course, they would match perfectly with…

No. 2

Отново боти, отново високи, отново с кoланчета и отново Бърбъри. Точно като тези. Но пък са страхотни, нали? Представете си ги само с къса, зелена парти рокля на волани и кожено яке. И зелен клъч, примерно? Или пък златен, ще си отива с токите на обувките. Супер!

Boots again, high again, with belts again and Burberry again. Just like these. But they’re great, right? Just imagine them with short, green party dress with flounces and a leather jacket. + a green clutch, maybe? Or golden, cause the buckles on the belts are the same. Super!

Следващият ми пост няма да е за милитъри-то, нито за Бърбъри. Обещавам! :D

My next post will be neither about military, nor about Burberry. I promise! :D

Kisses.

Tony SHT.

Images from: net-a-porter.com

Military…and peace.

Отново се връщам към милитъри-то. Първият ми такъв пост за годината и втори като цяло. Знаете, че ми е една от любимите тенденции и вероятно никога няма да се откажа от нея. Добре поне, че в момента има материал, на който да се любувам.

Нещото, което искам да споделя с вас, е фотосесия за януарския брой на Вог Мексико. Няма особен бекграунд, целта е да изпъкнат дрехите. Дори само преобладаващият зелен цвят ни навява войнишки помисли. Останалите белези на милитърито са ясни-кубинки, (като цяло обувки с връзки), авиаторското яке и очила, камуфлаж, кожа...Все хубави неща :D Ако ме питате бих ходила облечена само в тях...

За протокола - мацките, които участват тук, са Кристен и Валерия, фотографът е Hans Neumann, а стилистът-Joseph Episcopo.

I’m back to the military again. My first post of this kind for this year and second as a whole. You know, military is one of my favorite tendencies and I’ll probably never give it up. It’s great that I have still something to marvel at.

The thing I want to share with you is a photo-session for the January Issue of Vogue Mexico. There isn’t any certain background, so that the clothes can stand out. Even only the predominant green color brings us soldierly thoughts. The rest of the military symbols are clear -  shoes with laces, an aviator jacket and glasses, camouflage, leather…All are pretty stuff. :D If you ask me, I would wear only them…

For the record-the chicks are Kristen and Valeria, the photographer is Hans Neumann and the stylist-Joseph Episcopo.

Kisses.

Tony SHT.

Images from: fashiongonerogue.com

One master of prints.

Започвам новата година с представяне на дизайнер. Всъщност тези, които следят блога ми от самото начало, може би ще се досетят, че първият ми същински пост беше също от този вид-тогава бях заложила на новата колекция на Агнес Б. Е, днес, докато се ровичках из любим сайт за първи път тази година, попаднах на интересни дизайни на Джонатан Саундърс. И преди бях чувала името на шотландеца, но точно днес, незнайно защо, ми направиха особено впечатление 2 негови творения и реших да се задълбоча в творчеството и биографията му.

I’m starting the new year with a presenting of a designer. Actually these, who follow my blog from the beginning, would maybe remember, that my first post was of this kind too-it was about the new collection of Agnes B. Well, today, while I grubbed in one of my fav sites for the first time this calendar year, I came across some intriguing designs of Jonathan Saunders. I’ve heard the name of the Scotsman before , but today (I don’t know why) I was especially impressed by 2 of his creations and decided to dig in his biography and work.

Оказа се, че е придобил бакалавърска степен в Училището за изкуства в Глазгоу, а след това е станал и магистър в Central Saint Martins - абсолютният лондонски (а и вече световен) извор на таланти, що се отнася до модния дизайн. Отдавна ми беше ясно, че специалността му е текстил, и по-точно-принтовете. Дори без съмнение бих казала, че е един от днешните крале на принтовете, с работите си за Алекзандър Маккуин, Клои и Пучи. А е само  на 33 години. О, и да-има няколко престижни модни награди, между които Моден Дизайнер на годината за Шотландия (2005 г.) и Британски дизайнер на годината (модните награди на Elle 2008 г.).

А ето с какво точно ме впечатли в днешния ден:

It turned out that he graduated from Glasgow School of Arts with a BA in printed textiles, and then gained a MA in the same subject in Central Saint Martins- the absolute London (and world too) source of talent, according to fashion design. I knew, that he’s a genius in textile, and moreover-in prints. I could even say without any doubt, that Jonathan’s one of the world’s masters of the print these days, with his works for Alexander McQueen, Chloe and Pucci. And he’s only 33 years old. Oh, and this man has also a couple of very prestigious fashion awards, such as Scottish Fashion Designer of the Year at the Scottish Style Awards in 2005 and British Designer of the Year at the Elle Style Awards in 2008.

And here are the things which impressed me today:

Рокля и топ с основа от флорални мотиви и интересен абстрактен мотив. За мен лично едно такова съкровище може да изгради целия аутфит, като единственото ви нужно допълнение са семпли обувки на висок ток и клъч. С нещо такова определено ще привличате внимание.

Още няколко неща от колекцията, която всъщност е Resort 2011...

A dress and a top with a ground of a floral motif and an interesting abstract motif. For me personally such a treasure is completely enough to build the whole outfit, as the only things you need are simple shoes on high heels and a clutch. With something like that you’ll definitely get the attention at yourself.

Some other things from this collection, which is the Resort one 2011 actually...

И разбира се, нямаше как да не поогледам и пролетно-лятната му колекция за 2011. Също нещо много интересно.

And of course there was no chance to miss his spring-summer collection for 2011. Something very interesting too.

На мен лично досега рядко ми се е случвало да видя цветна колекция и да не реша, че е прекалено цветна и ярка. (бедната аз :D) Но специално тази, стори ми се, притежава този специфичен баланс, когато всичко е ярко, но достатъчно и ненатрапчиво. Разбира се преобладаващи са принтовете.

It happens rarely to me to see a colorful collection and not to decide it’s too colorful (poor me :D). But especially this one, I think, has this specific balance, when everything’s bright, but enough and unostentatious. Of course, the prints prevail.

Е, ето с какво се занимавах през днешният ден. Първото ми модно увлечение за 2011 г. Да, наистина първото, защото 1 януари по традиция ми е мързелив ден :D Всъщност с  нетърпение очаквам да видя следващите работи на г-н Саундърс. Дано продължава да развива таланта си все в същата положителна насока. Може би догодина на 2 януари отново ще се увличам по негови принтовани неща...

Well, that’s what I had to do with yesterday. My first fashion theme for 2011. Yes, the first one, ‘cause I have the tradition to be lazy on the 1^st of January :D Actually I’m looking forward to the next designs of Mr. Saunders. Hopefully he’ll continue developing his talent in the same positive way. Maybe by this time next year I’ll be carried away by his printed things again…

Kisses.

Tony SHT.

Images from: Style.com, net-a-porter.com

The 50th.

Е, когато създадох този блог, а и в началото на неговото развитие, рядко съм мислела, че ще стигна дори до тук-пост No.50. Може би не съм била достатъчно уверена във възможностите си или пък в постоянството си, но е факт, че стигнах до тук. И не смятам да се предавам, защото разбрах, че блогстването е нещо, което ми доставя истинско удоволствие. Това, разбира се, би било съвсем различно, ако ви нямаше вас-моите читатели. Ще се повторя, но отново казвам-едно сърдечно, голямо и гушкащо БЛАГОДАРЯ, че ме подкрепяте!
Well, when I created this blog and in the beginning of it’s development I have rarely thought that I’ll reach this point- post No. 50. Maybe I wasn’t confident enough in my abilities or in my constancy, but it’s a fact that I’m here. And I don’t think to give up, because I found out, that blogging is something that really gives pleasure to me. This, of course, wouldn’t be like that if you weren’t here-my readers. I may repeat myself, but once again-one big, hearty and hugging THANK YOU for supporting me!

И тъй като Новата година ще настъпи след броени часове, май е време да си помисля какво бих искала да ми се случи през 2011...
Като цяло, всяка нова година е ново начало, нали така? Е, що се отнася до мен, аз бих искала да продължа старата (която не беше толкова катастрофална :D), да надграждам и да се развивам. Бих искала следващата година да ви зарадвам с още няколко пъти по 50 поста, с нови идеи и повече лично творчество. Бих искала да направя първите стъпки за осъществяването на заветните мечти и да се боря до край за всичко, което искам да постигна.
Май много се отнесох...Така де, с две думи-нека новата 2011 бъде по-успешна от почти изтеклата 2010, нека ви съпровождат само положителни неща! Обичайте, смейте се, плачете понякога (здравословно е :D) и най-вече-живейте!
Happy new year!
And as the New Year is coming in a few hours, it’s time to think about my wishes for the 2011…
As a whole, every New Year is a new beginning, right? Well, according to me, I would like to continue the old one (which wasn’t so bad actually :D), to build upon and to develop. I want to make you happy in the next 2011 with much more than 50 posts, with new ideas and more personal works and creations of mine. I would like to make my first steps in making my dreams come true and to fight till the end for everything I want to achieve.
Well that was much of writing…so, as a whole, let your 2011 be more successful than the 2010, let you be accompanied only by positive things! Love, laugh, sometimes cry (it’s healthy :D) and the thing you should do most-live!
Happy new year!

Last Kisses for 2010.
Tony SHT.

Images from: the NET.